Показатели за тютюн, които трябва да знаете

Показатели за тютюн, които трябва да знаете

Blog Article

Вторият баща на Димов Руси Генев е тютюнев експерт, а силата на тютюневата индустрия от онези години все още се усеща из улиците на „Тютюневия град“ в Пловдив – именно там Димов се мести да живее като предподавател в Агрономическия факултет и написва „Тютюн“.

Легендата за произхода на родопския химн „Бела съм, бела, юначе”

Градският часовник удари полунощ. Отвън долиташе шумът на близката пенлива река и тънко благоухание на съхнещ тютюн.

Скрити истории: Историята на едно неразказано въстание

Така можем да предположим, че образът на един от главните герои – Борис, е заимстван от описанието на Георги Чалбуров, тютюнев магнат от Хасково, което Генев описва подробно и нашироко:

Независимо от бурните размисли и страсти в родното общество, романът се оказва истински шедьовър в литературното изкуство. Пропукала каноните на соцреализма, творбата е неизменна част от българските класически произведения.

​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​

Бързият му и неочакван въпрос я смути. Нямаше никакво вълнение в гласа му, нито в очите му. Това бяха познатите остри, тъмни и пронизващи очи, без влажната сладникавост на учителя по пеене, без овчата покорност на влюбените й съкласници.

Някъде упорито лаеше куче, а върху чистото небе трепкаха ярки есенни звезди.  

Тя уточни проектите си, вплитайки в тях и идеята да работи в далечни, южни страни. Борис я наблюдаваше с хладния блясък на очите си.

„Обладавал жив темперамент, романтична настройка, душевна мекота, доброта и отзичивост. Бил бониван, за когото парите били средство да изживее живота си леко, приятно рътлина разнообразно.“

Както пише Екатерина Иванова „тя се заема да му съдейства в името на току-що победилата революция“. Тя е партизанка, а по-късно се занимава и с журналистика. Прототип на Шишко пък е Никола Балканджиев.

Само плашилата, с изтърбушени сламени туловища и фантастични шапки, висяха самотно на коловете си и тъжно поклащаха от ветреца дрипите си. От многоцветната и умираща растителност, от имортелите и жълтурчетата край пътя се излъчваше някакво примирение, което тишината и мекото слънце насищаха със сладостна печал.

— Значи, медицина!… — рече той малко подигравателно, като запали цигара.